Свобода, липса на отговорности, алкохол, дискотеки, някакъв нестихващ и безкраен купон - Студентски град. Мама и тате гледат студент. Дали са мило и драго той да се изучи, "да стане човек". И ще продължават да го правят - ще робуват, ще се гърбят за някой, за да го издържат, ще правят всяка есен ремонт в общежитието и ще се молят да си им е жив и здрав, да сполучи на приятели, съквартиранти, преподаватели. На никой не му дреме за нищо друго освен за неговия си кеф, възприемайки следването като нещо преходно, а Студентския град като един по-дълъг лагер.

Порутени, грозни блокове, позакърпени тук-там и все пак на едни коридорите са Graffiti park, на други мазилката атакува отвсякъде, пукнатини, хлебарки, благовонни миризми... Уау, уют! Градинки отдавна няма. Те вече са строителни площадки, незаконни сметища или в най-добрия случай паркинги. Стол отдавна е гнусно понятие, а спортуването е лукс. Можеш да потичаш за здраве само вечер, подгонен от глутница озверели кучета. Контейнерите за разделно събиране на отпадъци служат за фойерверки на подпийнали рожденици - "еколози, рециклиращи на място". След всяка петъчна и съботна вечер улиците на Студентския град са "приятно" нашарени с върнати поръчки дали от марковия алкохол на Цар Киро или от кулинарните шедьоври на "Манджа стрийт". В поликлиниката хазартът е на голяма почит и, изглежда, че основното задължение на работещите там по време на работа е да си носят тесте карти. Автобусите пък изобщо не смятат за необходимо да си спазват маршрутите, още по-малко графиците. Ами защо пък не? За младите майки, които все пак са решили да проявят сила и да завършат висшето си образование, разходката е абсолютен лукс. Тъжна картинка. Дайте да се напием по този повод! И без друго днес май нямам познати рожденици. Какво пък толкоз страшно? Ще покълчим малко кълки в някоя фешън дискотека, ще обърнем няколко бутилки от промоционалните, пък и без вход ще влезем, нали сме студенти, пък току-виж забършем и някой "расов екземпляр". Студентски, ах, сладък живот! За утре... ще му мислим утре!

За тези, които могат да четат и все още им се чете, имам и още един вариант. Няколко въпроса и няколко отговора. Защо няма ред? Всъщност какво е ред и кой го създава? Какво са личностните качества? Къде е истинският проблем? Защо няма уважение и доверие в институциите? Какво е дълг и достойнство? Кой може да промени нещата, как и кога? Къде е справедливостта? Какво значи трябва и искам? Какво е спокойствие? Ти отговори ли си вече? Аз да! Отговорът си ТИ, АЗ, ТОЙ, ТЯ... всички ние, които имаме ценностна система, морал, самоуважение, отговорности и искаме да сме обществено значими. Защо няма младежка организация, която да защитава правата и интересите на нас, младите, студентите, работещите и учещи едновременно? Има ли успешен модел за рекрутиране на млади лидери, който да не зависи от клиентските практики? Такъв модел по-скоро няма. Младежките организации имат за задача да популяризират идеологията и подпомагат дейността на политическите партии сред младите.

"Ние, студентите" или "Ние, врабчетата"? Кои искаме да сме всъщност? Защитата на собствените ни интереси са цел, право и задължение. Активизирането на гражданското ни присъствие и отговорност би било възможно само при организирането ни в името на тази цел. Студентите можем и трябва да сме фактор в обществото. Нека не бъдем страната, в която нарушенията стават с помощта на закона. България трябва да се развива и да върви напред. Непукизмът, мързелът и безхаберието биха унищожили демокрацията, перспективите за бъдещето, обществото ни. Ние ще се превърнем в едно щастливо стадо, блеещо в the concrete jungle, а "лъжливото овчарче" - държавата, по-скоро ще служи на политическия елит, отколкото на гражданите си. Както междувпрочем е и сега.

Нека за пореден път да докажем Третия закон на Нютон: "Силата на действие е равна на абсолютна стойност и противоположна по направление сила на противодействие." Някой е решил да ни смачка, а защо ние да не го смачкаме? Или ще кажете, че те са много и идеята е абсурдна? Мхм! Ама и ние сме много. И ще ставаме все повече и по-силни, защото ние сме противодействието - равно по сила и противоположно по посока. В крайна сметка, ако рискуваш, може и да не спечелиш, но ако не рискуваш, ти вече си загубил. Изморени, изхабени и обременени управляващи или млади, нови, свежи, талантливи хора трябват на България?

Замисли се колко неща искаш да се променят. А сега се замисли как могат да се променят. Brainstorm, а? Креативни хейтъри, дразним се, имаме идеи, ама си стоим мирно и кротко в Гетото.

Аз пък искам да променя нещата. И ще намеря начин. Защото винаги има начин. И на ония тикви с лъскавите коли и скъпите костюми искам не само да им дойда до гуша. Искам да им скоча на главите! Искам да им набия в кухите кратуни, че аз съм бъдещето и аз ще си го направя розово. А ти?

* Калина Стаматова e студент в УАСГ, член на Гражданското сдружение за защита на правата на студентите и Студентския град

Източник: Дневник