Когато отивате да учите в чужбина, искате да знаете: за здравните застраховки, какви възможности за намиране на допълнителна работа има; как се намира квартира и какви са отношенията с хазяите; какви възможности за кариерно развитие или адаптиране към новата обстановка предлага избраният университет...
Европа. "Дневник" започва да търси отговори на тези въпроси за университетите в Европа в рамките на проекта "Разкажи ми за "там" към рубрика "Образование". Идеята и реализацията на проекта е на студентката от университета в Бирмингам Теодора Бързакова. Тя ще събира информация от първа ръка сред българите, учещи в чужбина, за да направи удобен справочник за всички, които са решили да продължат образованието си извън България.
Къде учиш? Харесва ли ти?

Уча икономика в Бирмингам, Великобритания. Харесва ми, защото образованието там е добро и има индивидуален подход към студентите.

Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.

Градът е вторият по големина в Обединеното кралство - индустриален и бизнес център на Централна Англия. Там се намира и най-големият универсален магазин в Англия - Bullring. Макар и втори по големина, градът е по-малък от София и не е пренаселен. Има много приятни заведения и места за ходене, а каналите, които го прорязват, са идеални за романтични разходки.

Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?

Най-трудно ми беше в началото - усещането, че си на съвсем чуждо място с различни хора, нрави, обичаи. Всичко това беше малко стряскащо, но и много вълнуващо! Но в английските университети всичко е предварително уредено, когато си първокурсник. Общежитие си уреждаш още лятото, взимаш участие в ориентировъчна седмица, в която ти обясняват всичко и те развеждат навсякъде. Организират ти всякакви събития с цел социализиране и ти помагат по всякакъв начин да намериш приятели и да се чувстваш добре.

Можеш ли да дадеш полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?

Трите най-полезни съвета за всеки студент в Англия според мен са, че в интернет има всякаква информация за всичко, най-евтино и бързо е да се купуват неща онлайн, и колкото по-рано, толкова по-изгодно. Следователно без дебитна карта си за никъде. Първото нещо, което трябваше да свърша, беше да си избера банка и да си извадя английска дебитна карта.
Във Великобритания хората приемат за даденост това, че си здравно осигурен. Още с пристигането си бях насочен към местната клиника, в която да се регистрирам само с лична карта. Интересно е обаче, че в България нещата са по-сложни. Длъжен си всеки път, като се връщаш в родината, да представяш в държавната агенция по приходите писмо от университета - доказателство, че си студент. Тогава те те осигуряват със задна дата. След три месеца същата процедура се повтаря. Ако не го правиш това в България, се водиш неосигурен, а в Европейския съюз всички предполагат, че имаш здравно осигуряване.
Студентите в Англия имат право да работят 16 часа на седмица и още повече през ваканциите. Румънци и българи обаче трябва първо да кандидатстват за сертификат - бърза и лесна процедура, която е по-скоро регистрация, защото всъщност няма как да ти бъде отказан.
В моя университет, а доколкото знам и в повечето университети в Обединеното кралство, общежитията се уреждат още преди да си заминал. Хубави са, със самостоятелни стаи, големи кухни, чисти бани и съквартиранти от всякакви народности. Честа практика е обаче след първата година да се съберете с приятели и да се изнесете на квартира - най-често малки английски къщички. Така излиза по-евтино, а и е изключително приятно да живееш в къща с новите си приятели от университета.

Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?

Университетът ми се грижи за своите студенти. Да, има кариерни центрове и ориентировъчни клубове. Има специална организация, наречена Гилдия на студентите (The Guild of Students), която се занимава именно с това, а и с много други полезни дейности. Всеки 6 месеца се организира кампания за набиране на персонал в гилдията и се наемат над 150 души.

Хората как сe отнасят към чужденци?

Отношението към чужденците е много толерантно. Организират се безплатни курсове по английски, помощни лекции, тематични вечери. Постоянно се печатат помощни материали със съвети за международни студенти. Бирмингам принципно се води градът с най-много азиатски емигранти. И наистина е пълно с хора от Близкия изток. И те са може би единствените, към които може да се забележи някаква дискриминация, но доста рядко. Иначе в университетска среда всеки е интересен по свой начин и предразсъдъци отсъстват - важното е да се забавляваме.

Има ли много българи? Помагате ли си?

Има доста българи. Аз лично се разбирам добре с повечето и смятам, че въпреки общоприетото мнение, че българите в чужбина не си общуват, при нас не е така.

Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?

Купонът, разбира се. Но купонът не става, ако преди това не си се подготвил за следващата лекция/изпит и си гризеш ноктите от притеснение. Аз излизам доста, защото при нас почти всяка вечер някъде има парти, на което най-често всеки е поканен. На няколко пъти ми се случи да ходя на купон, на който не познавам никого, дори домакина.

Какво мислиш да правиш, като завършиш?

Има два варианта - да започна да трупам стаж или да започна мастърска програма. Все още не съм решил, но го обмислям в момента.

Източник: Дневник