Когато отивате да учите в чужбина искате да знаете: за здравните застраховаки, какви възможности за намиране на допълнителна работа има ; как се намира квартира и какви са отношенията с хазяите; какви възможности за кариерно развитие или адапритане към новата обстановка предлага избрания университет ...
Европа.Дневник започва да търси отговори на тези въпроси за университетите в Европа в рамките на проекта "Разкажи ми за "там" към рубрика "Образование"  . Идеята и реализацията на проекта е на студентката от Университета в Бирмингам Теодора Бързакова. Тя ще събира информация от първа ръка сред българите, учещи в чужбина, за да направи удобен справочник за всички, които са решили да продължат образованието си извън България.

Къде учиш? Харесва ли ти?

- Университета в Лайден, Холандия. Страшно ми харесва!

Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.

Градът е прекрасен! Малък и спретнат, с много канали, типична холандска архитектура и тихичък. Пълно е със студенти, университетът тук е най-старият в Холандия. Има тайни паркчета навсякъде, цветя по мостовете и градинки, направо приказка! Малко е скучничък, рядко се случва нещо интересно, но пък е на 15 минути от Хага и 25 минути от Амстердам .

Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?

- Ох, откъде да започна?! Страшно много четене, с колегите ми прекарвахме всеки ден по 7-8 часа по библиотеки. Лекциите са малко по 6 часа на седмица горе-долу, но за всеки курс има по средно 1000 страници за самоподготовка, по три курса на блок (тук семестрите са разделени на 2 блока) и още поне толкова за всяко есе, вие смятайте! Няма изпити, всеки час е изпит и ни оценяват. Доста беше влудяващо, в началото особено, но после ми стана ясно, че целта не е само да науча нещо конкретно, а да науча начина на мислене зад всичко, което съм прочела.

Можеш ли да дадеш полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?

- Относно застраховките - много внимавайте застрахователната компания да работи с местни лекари. Моята не работеше и така и не можах да я използвам. Тук, със или без застраховка прегледът струва 25 евро, компаниите обикновено покриват от 25 евро нагоре... Ако ви трябват изследвания - лекарят трябва да работи със съответната застрахователна компания. Аз имах доста ядове заради тази ситуация.

Транспортът е много добре уреден в Холандия. Изкарайте си карта за намаление на която и да е гара, спестява много пари и ще ви трябва! За всичко останало има колела, да не говорим, че е страхотно удоволствие да си напълно независим в придвижването си и то без да тровиш атмосфертата!

Голям зор е да се пребориш с хазяите да поправят течове, а тук вали през ден (при хубаво време!) Аз от една година не мога да накaрам моя да се задейства. Стундетските общежития са или много скъпи или пълна скръб.

Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?

- Университетът не помага достатъчно. Имам чувството, че просто не са наясно от колко различни образователни системи идват чуждестранните студенти и колко много неща трябва да ни се обяснят в началото. Бюрото за международни студенти към университета работи бавно и често пъти немърливо. Повечето от ориентировъчните курсове се провеждат от студентски организации (които са в изобилие!) или са платени. Има кариерни центрове, но не са към университета, до колкото ми е известно. И за всяко нещо се плаща, да се доят международни студенти тук е много добре развита индустрия. Но това са ядове, които се преодоляват първите два месеца, след това е по-лесно да се справяш.

Хората как сe отнасят към чужденци?

- Хората се отнасят много дружелюбно и с интерес към чужденците. До сега не съм имала проблеми с холандците, напротив имам добри приятели тук. За много хора е трудно да се адаптират към начина им на общуване, те са доста директни и понякога изглеждат студени. Всъщност са много мили и винаги готови да помогнат. Има момент на свикване обаче. Важното е, че се отнасят с уважение към хората по принцип. Понякога има елемент на снизхождение, не му обръщайте внимание, като цяло холандците са готини хора, които имат основание да мислят, че са постигнали много.

Има ли много българи? Помагате ли си?

- Има българи, да. Помагаме си понякога, но при мен нещата се стекоха така че не съм в българска компания, единственият ми приятел българин завърши. Докато беше тука обаче си помагахме с преместване на багаж, предаване на есета, разменяхме новини, заемахме си колелата, такива неща.

Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?

- Ученето определено е много повече от купона. Но това е заради моята специалност, не всички са толкова натоварени. А без излизане не може, без приятелите ми тук до сега щях да съм полудяла. Усещането да излезеш от библиотеката в 10 вечерта и да се запътиш с приятелите си към някой бар, където да изпуснеш парата, е просто неописуемо! А и не знам как бих се справила с всичкото това учене ако не се отпразнувахме края на всеки блок с тридневен купон. Излизаме почти всяка вечер, трудно можеш да учиш продуктивно повече от 8 часа на ден така или иначе.

Какво мислиш да правиш като завършиш?

- Твърде рано е да имам добра представа какво точно ще правя. Ще търся работа в международни неправитествени организации и ще се надявам, че докато завърша "кризата" ще е преминала. Иска ми се да работя към Международния наказателен съд, организации като Amnesty International, Human Rights Watch или организации за предотвратяване на конфликти. Иначе, голямата цел е да променим света:).

източник: Дневник