Къде учиш? Харесва ли ти?

- Уча в Heinrich-Heine, университета в Дюселдорф, Германия. Както следването, така и градът и университетът ми харесват много.

Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.

- Градът е столица на провинция Северна Вестфалия, макар и не най-големият в нея. Харесват ми атмосферата, малките павирани улички на стария град, реката Рейн, която го дели на две неравни части. Обичам и множеството програмни кина, разхвърляни навсякъде. По течението на реката има закътани плажове и поляни, което прави някои летни вечери особено интересни.

Другото, което обичам в Дюселдорф, е огромното разнообразие от изложби и театри, както и малко по-алтернативната програма на някои от тях.

От друга страна, както старият град, така и сега процъфтяващите бивши underground квартали на Дюселдорф гъмжат от барове и заведения.

Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?

- Тъй като по време на първия семестър живях в Кьолн, който е на разстояние 30-40 км от Дюселдорф, трябваше да пътувам всеки ден около час-час и половина в едната посока. Може би имаше някои моменти в часовете около 8 сутринта, когато пътуванията към някоя ранна лекция или според случая след някой купон към вкъщи бяха по-трудни за преглъщане без определена доза кафе. От друга страна, не бих казала, че съм имала тежки периоди. Единствено първата седмица след коледната ваканция, която прекарах в България, беше по-особена и малко странна.

Би ли ми дала полезна информация относно застраховки, работа, общежития?

- Хубаво е, ако си търсиш общежитие, да кандидатстваш възможно най-рано, защото списъците с чакащите за стая са дълги и може да трае повече от семестър, докато дойде твоят ред. Все пак дори ако първоначално получиш отказ, е най-добре да отидеш на място и да говориш с отговарящите за общежитията хора. Обикновено се намира някакво решение. Друг вариант е така нареченото WG (Wohngemeinschaft), или апартамент, който се дели от няколко души едновременно, които си разпределят разходите за наем, вода, ток и др. Отново е най-добре да бъдеш на място, когато започнеш да си търсиш жилище, защото посещението на бъдещата ти стая и срещата с хората, с които ще живееш, са от особено значение.

В Германия, както и в останалите страни от ЕС за застраховка при спешни случаи можеш да ползваш ЕЗОК (Европейска здравноосигурителна карта), при нея обаче е трудно да получиш обезщетение при нужда, защото се ползва единствено при определени спешни ситуации. Ако искаш да имаш по-сигурна застраховка, която да покрива разходите ти при лекарски прегледи, е добре да си направиш застраховка при някоя от немските здравни каси.

Работа най-лесно се намира чрез специализирани интернет портали, университетът също предлага работни места, но, разбира се, винаги можеш да отидеш на място в някое кафене и да се самопредложиш за работа.

Едно от най-големите предимства на следването в Северна Вестфалия е т.нар. Semesterticket, който ти дава възможност да пътуваш безплатно не само в градския транспорт на дадения град, но и в цялата провинция, включваща градове като Кьолн, Бон, Аахен, Дортмунд и др.

Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?

- Университетът предлага всякакви ориентировъчни събития, които да направят първите месеци за първокурсника възможно най-безпроблемни и приятни. За чужденци има допълнителни мероприятия и срещи с други чуждестранни студенти. Обикновено има общи събития, които са организирани от университета и които са ориентирани към по-големи групи студенти, както и такива, подкрепяни от конкретната специалност.

Така например в рамките на нашата програма имахме в продължение на един семестър два различни туториума (ориентировъчни клубове): един, целящ да ни помогне с ориентирането в ежедневието и бюрокрацията на университета и втори, задължителен, който придружаваше въвеждащите ни семинари и се фокусираше върху учебния материал. И двата бяха водени от съкурсници от по-висок семестър.

Освен това по време на цялото следване има отделен туториум само за чуждестранни студенти, в рамките на който всеки от нас може да получи помощ от всякакъв вид - както организационна, така и такава, свързана със съдържанието на учебния материал. Съществува и специален информационен център, отново насочен към чужденци, който оказва помощ и организира консултации от всякакъв вид.

Хората как сe отнасят към чужденци?

- Бих казала, че отношението е приятелско, с интерес. От друга страна, както в целия университет, така и конкретно в моята специалност има толкова много чужденци, че присъствието и интеграцията им в студентския живот е напълно нормална и естествена. Хората, с които следвам, са отворени и толерантни и обръщат внимание на личността, а не на акцента или националността на приятелите си.

Има ли много българи? Помагате ли си?

- В Дюселдорф, както и въобще във всички университети в Германия, има огромно количество българи, но лично за мен това не означава, че непременно трябва да излизам с тях и да се присъединявам към хомогенни български компании. В най-близкия ми кръг има още едно момиче от България, но всичките ми останали приятели са немци, полунемци и чужденци. От друга страна, имам много приятели, които познавам още от България и които също следват в Германия. С тях се опитвам да се виждам и да поддържам връзка и там.

Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?

- По време на първия семестър определено купонът беше повече от ученето - излизахме почти всяка вечер и често сме ходили на лекции директно след излизане. Сега нещата са малко по-спокойни, но все пак се опитваме да не се оставяме на учебната програма да ни погълне и да поддържаме форма.

Какво мислиш да правиш, като завършиш?

- Бих искала да продължа с магистратура, която вече да е с по-конкретна насоченост и по-скоро практически ориентирана. Не изключвам възможността да отида в друга страна като Италия или Англия и там да продължа със следването си.

Източник: Дневник