За голяма част от българските младежи представата за френското висше образование остава неясна. Ако информацията, свързана с френските университети, е сравнително добра, то информация за така наречените Големи училища почти няма (рядко се среща някой, който да знае за съществуването им). Според мен е важно българският студент да е наясно с особеностите на френската система на висше образование, за да може да направи най-добрия избор. Надявам се, че чрез тази статия ще мога да дам по-точна представа за структурата на висшето образование във Франция и да посоча някои възможности за следване и реализация на бъдещи и настоящи студенти.

Френската система на висше образование е много по-сложна от българската. Освен университетския цикъл, който е приравнен към европейски стандарти чрез реформата LMD от 1999 г. (бакалавър, магистратура, докторантура), съществуват още кратки програми за професионално обучение (с времетраене от 2, понякога 3 години) и елитните Големи училища (Grandes Ecoles), както и специализирани училища (които не са част от университетския цикъл).

По подробно ще се спра на втория вид висши учебни заведения, които са най-непознати в България, но също така ще дам някои пояснения за университет-ския цикъл (смятам, че кратките програми за професионално обучение, които дават възможност за директно упражняване на професия след двегодишно обучение, не биха предизвикали особено голям интерес у българ-ския кандидат студент).

Големите училища изграждат и поддържат една елитарна система. Във Франция те се считат за "царския път" и се котират на много по-високо ниво от университетите. Да се влезе в някое от Големите училища е изключително трудно, за разлика от университетите. Като цяло по закон всеки, който си е взел френската матура, може да продължи в университет (границата се определя не от оценката, а от броя на кандидатите, а броят на местата е фиксиран чрез държавна политика и университетите нямат право да упражняват политика на селекция). Ако трябва да сме точни има няколко университета, които правят подбор на студентите (като например Universit? Paris-Dauphine), но те са изключително малко. За да се влезе в Голямо училище, трябва да се мине през „голямо сито" - кандидатите държат изпити по различни предмети, след което има класация, общо взето най-добрите 20% се класират за устните изпити, които отново са по всички изучавани предмети, най-накрая около 10% от кандидатствалите биват приети в Големите училища. По този начин се отбират най-добрите и мотивирани студенти. Големите училища са държавни или частни, като таксите за последните са високи (някои дори достигат 10 000 евро на година). Частните Големи училища са главно така наречените Търговски училища (Ecoles de commerce), както и Институтите по политически науки (IEP- Institut d'?tudes politiques).

Взискателните конкурси изискват много стабилна подготовка и по този повод съществуват специални „подготвителни класове" (classes pr?paratoires), които, както показва името им, подготвят в про-дължение на две години студентите за конкурсите на Големите училища. Влизането в подготвителен клас става доста по-трудно отколкото в университет, голяма част от силните ученици се насочват към подготвителните класове (по този начин автоматично нивото на първите две години от бакалавърската степен в университетите не е особено високо). Приемането зависи от оценките от 12-ти клас, препоръките на учителите, оценките на матурите, има и класиране на кандидатите тъй като броят на приетите е ограничен (всъщност става дума за класове от по 30-40 души).

Подготвителните класове често се помещават в сградите на гимназии, като в зависимост от успеваемостта на конкурсите, гимназиите биват класирани, някои от най-добрите подготвителни класове са в гимназии като Lyc?e Henri IV, Lyc?e Louis le Grand, Lyc?e le Parc и т.н. Подготвителните класове биват 3 главни типа, които отговарят на трите главни профила в 11-ти и 12-ти клас - литературни и хуманитарни науки (s?rie litt?raire), естествени науки (s?rie scientifique), икономически и социални науки (s?rie sciences ?conomiques et sociales): литературни подготвителни класове (classes pr?paratoires litt?raires), научни подготвителни класове (classes pr?paratoires scientifiques) и икономически подготвителни класове (classes pr?paratoires ?conomiques). Обучението през двете години е изключително натоварващо (има общо взето по 40 астрономически часа на седмица, от самото начало се вкарват пробни изпити от по 4, 5 или 6 часа, които се държат всяка седмица и са идентични с изпитите за конкурсите на Големите училища, отделно има около два устни изпита пред жури всяка седмица - те подготвят за евентуалното преминаване на устни изпити по време на конкурсите). Много е важно да се знае, че тази паралелна система съществува, защото по този начин се променя визията за френското общество като цяло и се преоценяват дипломите, давани от университетите във Франция.

В подготвителните класове има много малко чужденци (почти всички чужденци са държали френските матури и по този начин са кандидатствали за тези класове), но има начини да се влезе в подготвителните класове и без френски матури - става въпрос за научните подготвителни класове - с преобладаващи математика или математика и физика (а именно чрез конкурсът на Господин Балкански, но съществуват и други спогодби).

По-важно е, че влизането в Голямо училище от чужбина не е толкова трудно, колкото за човек, следвал във Франция - има специален международен конкурс, различен за всяко Голямо училище, който отваря врати на много чуждестранни студенти, тъй като е сравнително лесно достъпен (конкурсите често се състоят в изпити на френски или английски по специалността, изпит за познание на френски език и др.). По принцип по-голямата част от Големите училища приемат студенти със завършена трета, а понякога и втора година на висше образование. Опцията е наистина интересна, защото този тип висши учебни заведения се котират на много високо ниво.

Струва ми се важно да изредя няколко от Големите училища:
Инженерните училища
(Ecoles d'ing?nieurs) в тях има около 15% чужденци са първите Големи училища, отворени във Франция, в момента са около 300. Някои от инженерните училища предлагат специални програми за чужденци, като например INSA Lyon със своя цикъл EURINSA - www.insa-lyon.fr. Най-известното от инженерните училища продължава да бъде Политехническото училище (Ecole Polytechnique), военно училище с научно призвание, което е едно от военните училища, приемащо чужди студенти
www.polytechnique.fr

Търговските училища и училищата по счетоводство и мениджмънт
(Ecoles de commerce et de gеstion), в които се залага върху предмети като човешки ресурси, финанси, счетоводство, икономика, маркетинг... Около 25% от студентите в тези училища са чужденци. Този вид големи училища обаче са платени и таксите им са високи.
Най-известните са:
HEC    www.hec.fr
ESSEC     www.hec.fr
ESCP-EAP     www.escp-eap.eu
EDHEC de Lille    www.edhec.com
EM-Lyon    www.em-lyon.com

Институти по политически науки
(Instituts d'?tudes politiques). В момента съществуват 9 института по политически науки във Франция.
Най-известният е Институтът по политически науки в Париж (Sciences-Po Paris), www.sciences-po.fr. Той предлага богата и интересна палитра от магистратури и е изключително ценен в международната общност. Естествено не на всички специалности съответства Голямо училище - такива училища по медицина или право не съществуват, за тези специалности университетите остават водещи.

И двете специалности имат една „пробна" година. Преминаването във втора година е доста сложно, именно по медицина. Тъй като университетите не могат да откажат на кандидат за специалността, който е минал успешно матурите, пресяването на добрите и мотивираните става в края на първата година. В по-голямата част от университетите по медицина само 10% най-силните първокурсници минават във втора година. В края на първия и на втория срок се състои конкурс, който е определящ за продължаването. В специалностите, свързани с право пресяването също се извършва след първата година.

Френската университетска система се състои от тригодишен бакалавър и двегодишна магистратура. Магистратурата може да бъде професионално ориентирана или изследователски ориентирана. По принцип изследователски ориентираната води до докторантура, но това в никакъв случай не означава, че професионално ориентираната магистратура не може да бъде продължена с докторска степен. Често постоянният контрол на познанията липсва в университета, оценяването зависи до голяма степен от семестриалните изпити. Нещата в подготвителните класове седят по съвсем друг начин - има много по-тесен и редовен контрол върху студентите: отсъствията са следени зорко и след определен брой натрупани отсъствия следва изключване от дадения лицей, постоянно има изпити, които имат предимството да предоставят текущи оценки. Подготвителните класове имат специални договори с големите университети, чрез които се приравняват годините на подготвителните класове с годините на обучение в дадения университет.

Тази система дава възможност на студентите от подготвителните класове, които не са били приети в Големите училища, да про-дължат в университет (става въпрос за нещо като спасителен пояс). Този феномен, заедно с постепенната селекция, подпомага повишаването на нивото в университетите след втората година.

Университетите много се различават един от друг и трябва да се внимава при избора на университет. За жалост познанията ми не са изключително обширни, но мога да препоръчам някои университети в Париж.

По медицина най-добър се води Universit? Paris 5 Descartes, по математика и информатика- Universit? Paris 6 Pierre et Marie Curie, по икономика - Universit? Paris Dauphine, по редки езици - INALCO (Institut National des langues et cultures orientales, по право - Universit? Paris 2 Panth?on ASSAS, по история и международни отношения - Paris 1 Panth?on-Sorbonne.

В момента френското висше образование е в криза, която се усеща най-силно в университетските среди. Стачките са често явление във висшето образование последните няколко години. Тази година много от специалностите (филологии, философия, психология, история, социология) нямаха занятия в продължение на близо 2 месеца през втория семестър. Вероятно в скоро време предвидените промени ще влязат в сила, което ще доведе до коренни промени във висшето образование.
материал на Вероника Орбецова
Източник: studyabroad