Имало някога една малка червена роза, която живеела е малка тъмна къща под земята. Един ден, като си стояла там сам сама, изведнъж чула леко - чук, чук, чук по вратата.

"Кой е?" - попитала.

"Дъждът е, искам да вляза." - отговорил мек, тъжен, тихичък глас.

"Не, не може да влезеш." - казала малката червена роза.

След малко, отново чула тихо чук, чук, чук по прозореца.

"Кой е ?" - попитала.

Същият мек, тих глас отговорил - "Дъждът е и искам да вляза."

"Не не може да влезеш" - казала малката роза.

Отново останала сам сама за дълго. Най - накрая доловила тихо шумолене пред прозореца - шум, шу, шу.

"Кой е?" - попитала.

"Слънцето е" - казал бодрият тих глас - "и искам да вляза! Искам да вляза!"

"Не, не." - казала малката червена роза - "не можеш да влезеш."

Когато отново останала сама, тя дочула - чук, чук, чук и шум, шу, шу, едновременно пред прозореца, пред вратата и в ключалката.

"Кой е там?" - казала.

"Ние сме дъждът и слънцето, "- казали двата тихи гласа заедно - и искаме да влезем! Искаме да влезем! Искаме да влезем!"

"Скъпи мой", - казала малката червена роза - "щом сте двамата, предполагам, ще трябва да ви пусна да влезете."

Отворила вратата и те влезли. Единият взел една от малките й ръчички, другият взел другата от малките й ръчички и тичали, тичали, тичали заедно чак до повърхността на земята. Тогава й казали - "Подай главата си навън!"

Когато я подала, видяла, че е в средата на прекрасна градина. Било пролет и навред цветята били подали главичките си над земята. А тя била най красивата малка червена роза в цялата градина!

* В оригиналното заглавие е розовата роза

Адаптация по приказка от Sara Cone Bryant