Двойките на тазгодишните задължителни зрелостни изпити бяха над 13 хиляди при повече от 74 хил. явили се да ги положат. Това е и числото на младежите, които на този етап отпадат от надпреварата за държавните университети, признаващи оценките от матурите. Това, разбира се, съвсем не означава, че провалилите се зрелостници автоматично ще бъдат отхвърлени от системата до следващите кандидатстудентски изпити. Резултатите от матурите осигуряват „пропуск" само в 11 от общо 50-те университета в страната. Половината от въпросните 11 са специализирани в областта на медицината, музикалното,театралното и изобразителното изкуство, а другата половина са частни университети. Иначе казано, скъсаните зрелостници, които нямат планове да стават музиканти, танцьори и артисти, но не желаят да си губят времето до следващите кандидатстудентски изпити, имат една-единствена алтернатива - платеното образование. Дори и тази възможност обаче ще се изпари, ако младежите не преминат успешно поправката на матурите наесен, защото без оценка няма диплома за средно образование, а без нея не могат да се запишат в нито един университет, дори да са приети с шестица.
Другият проблем е, че в повечето случаи частните университети искат доста солени такси
Ако през изминалата учебна година студентите в Софийския университет плащаха за семестър между 133.5 и 307 лв. (с изключение на специалността „Медицина", която струва 480 лв.), а тези в Университета за национално и световно стопанство даваха между 133.5 и 230 лв., образованието в платените висши училища е около десет пъти по-скъпо. Семестърът за почти всички бакалавърски специалности за учебната 2009/2010 година в Нов български университет например ще струва 1170 лв. (или с 60 лв. повече от предишната). А програмите по информатика, компютърни и мрежови технологии, музика, архитектура, пластични изкуства и театър са и по-скъпи - те се движат между 1265 и 1550 лв. (също „поскъпнали" с около 50 лв.). В Бургаския свободен университет тази цена е 940 лв., но в нея не се включват допълнителните 850 лв. за разработка и защита на дипломна работа след края на обучението (разпределено за четирите учебни години, прави около 106 лв. допълнително на семестър). Що се отнася до Американския университет в България, той е висока летва дори за платежоспособните, защото пълната му такса е 8300 щ. долара. Но частните университети също са заинтересовани да привличат студенти, заради което предлагат различни отстъпки от таксите за обучение. Междувременно обаче си запазват правото да санкционират несериозните курсисти, като налагат наказателни лихви или глоби на всички, които закъсняват с плащането. В Нов български университет тази тарифа е официална и може да бъде разгледана както в коридорите на учебното заведение, така и на неговата ИНТЕРНЕТ страница. Според написаното там, който не иска да бъде глобен, трябва да плати съответната такса до 19 септември 2009 г. за есенния и до 6 февруари 2010 г. за пролетния семестър. В противен случай сумата за плащане може да нарасне с 5% или дори двойно в зависимост от закъснението. Първите 18 дни просрочие се наказват с 5 на сто върху семестриалната такса, вторите 22 дни - с 10% отгоре, а всеки следващ месец до края на сесията съответно с по 15,20, 25 и 50 процента. Решението е на университетското настоятелство, в чийто състав влизат обществени личности, политици, икономисти и творци. „Системата съществува от самото създаване на висшето училище и е направена, за да насърчава студентите да спазват сроковете и да си плащат таксата навреме. Освен това им предлага допустима отсрочка, за да не губят семестъра", уточниха за в. „БАНКЕРЪ" от Нов български университет. За сравнение, в държавните ВУЗ-ове студентите нямат право да запишат семестъра. ако изпуснат този срок, и минават в графата прекъснали. По този начин губят около половин година от обучението си, защото не фигурират в изпитните протоколи на преподавателите и дори ако присъстват на лекциите им, не могат да се явят на изпит. В Нов български университет до „прекъсване" се прибягва в крайни случаи - ако студентът не плати таксата си до края на изпитната сесия. Той получава правото да се яви на всички лекции и изпити и чак тогава да плати, само че с 50% отгоре. Подобни санкции при забавяне на плащанията има и в останалите частни висши училища. С наказателни лихви си служи Варненският свободен университет, но размерът им не е посочен в информацията за кандидат-студенти, публикувана на неговата електронна страница. Студентите в Бургаския свободен университет обаче плащат глоба от 1.70 лв. за всеки просрочен ден след срока за внасяне на семестриалните такси. Единственото платено висше училище, което не практикува финансови наказания, е Американският университет в България. „Ако някой от студентите ни има затруднения при плащането на таксата, му се предлага да сключи договор за заем с банки, с които висшето училище има контакти. В случай че не желае да тегли кредити, му се предлага да прекъсне за един или два семестъра, като му се дава срок, в който да подаде документи в учебния отдел. Ако и това не се случи, на студента се налага глоба от 100 долара и взаимоотношенията му с университета се прекратяват", разказа пиар координаторът на висшето училище Албена Кехайова.
Добрата новина е, че наред със суровите условия за плащане на семестриалните такси, частните ВУЗ-ове предлагат и немалко възможности за тяхното намаляване
В Нов български университет това е възможно при добър успех от изпитите или ако е положен личен труд в полза на учебното заведение. Отличниците се борят за стипендии, с които могат да покрият на 80% или дори изцяло таксата за обучение, а всички, които работят в университета, получават шанса да учат безплатно в него. За целта трябва да спечелят конкурса за студентски труд и стаж, който се обявява в началото на всеки семестър. Кандидатите се подбират след кратко събеседване. Изискванията са компютърна грамотност и среден успех от следването до момента над 4.50, да владеят поне един чужд език и да не получават социална пенсия от университета (до 50% от семестриалната такса за студентите с увреждания и намаление до 25 на сто за всеки втори член на семейството, записан във ВУЗ-а). За да не плаща обучението си например, един студент би могъл да работи в университетската библиотека или да помага на отделите за прием и административно обслужване на випускниците. Другата възможност е да получава по 2.20 лв. на час за труда си в администрацията на отделните факултети и департаменти или дори в театъра на университета, известен като „Театър на голия охлюв". Аналогични са условията за намаляване на семестриалните такси и в Бургаския свободен университет с тази разлика, че отстъпката е фиксирана на две трети от дължимата сума.
Малко по-различна е практиката в Американския университет, тъй като не следва българския модел, а този на висшите институти зад Океана, финансовото подпомагане при тях е индивидуално за всеки студент и се определя според личните му резултати на теста SAT, който се полага при приемането, и дохода на семейството му. .Американският университет предлага десет финансови пакета, които по един или друг начин облекчават над 80% от възпитаниците -на част от тях се опрощава цялата семестриална такса, други заплащат само 830 или 1660 долара", коментира Албена Кехайова. По думите й изчисляването на конкретната помощ за всеки отделен студент не е лесна работа, защото се извършва по сложни таблици с различни критерии. „Някои от тях са чисто субективни, защото зависят от това дали и как кандидатът е участвал в учебната дейност, дали е бил активен", даде пример Кехайова. Колко ще е семестриалната такса се преценява предварително, а студентът получава специално писмо, с което го уведомяват каква е сумата за плащане. В зависимост от нейния размер всеки сам взима решение дали да се