- Г-н Игнатов, винаги сте твърдели, че в българското висше образование има прекалено много държавна намеса. Как ще я избегнете сега, когато вие сте в ролята на държавата?
- Ще се постарая университетите да получат по-голяма автономия.
Това обаче значи и поемане на по-голяма отговорност. Очевидно трябва
да се направи нов закон за висшето образование
Трябва да се преработи нормативната база, която касае израстването на учените в страната. Когато мине откриването на учебната година, със Съвета на ректорите, представителите на БАН и хората от новия президиум на Висшата атестационна комисия да мислим по създаването на новия закон. Аз искам той да е кратък и рамков. Там, където е възможно, дейностите, които сега са разписани в законови актове, да си станат част от правилника на висшето училище или според нормативната уредба на академията на науките. Когато университетите са различни и повечето дейности са част от вътрешния им правилник, те всъщност се превръщат в истински общности. Така както е била идеята още от Средновековието, защото думата "университет" води първоначалното си значение от "общност". Те трябва да се превърнат в центрове на обществен живот. А когато имаме силна държавна намеса, това са просто гимназии от по-висш ранг. Имаме нужда от силен вътрешен живот в университетите, защото един ден, когато тези структури се допрат, ще се окаже, че благодарение на това и в България има силен обществен живот.
- Законът за научните степени и звания ще изчезне ли? Вие преди настоявахте за неговото премахване.
- Дали законът за степените и званията ще бъде отделен, или ще е част от основния рамков закон, това ще реши колегията. В повечето страни е един закон. Висшата атестационна комисия, която съществува в момента, трябва да се модернизира. Там има едни бюрократични наслоения през годините, които трябва да се отстранят, за да се улесни възможността на младите хора да растат в науката. Ще дадем по-голяма възможност на структурите, където се провежда обучението и се назначават кадрите, да имат по-голяма тежест при техния растеж. Но държавната грижа за качеството на защитените дисертации и качеството на хабилитирания състав, който се назначава, ще си остане.
- Има опасения, че ако се разреши всеки университет да си хабилитира сам кадрите, ще се появят прекалено много "доморасли" професори?
- Идеалното решение би било да има различна стойност на докторската степен и на хабилитирания състав. Всъщност това и днес е така - един професор от Софийския университет не е равен на един професор от университета Х. Както и диплома от СУ има различна стойност от диплома на Оксфорд или Харвард.
- Как ще мотивирате за промени колегията, която е доста консервативна?
- Колегията е консервативна, но понеже много години вече се обсъждат тези промени, назря моментът и самата тя да ги поиска. БАН и университетите трябва да уеднаквят вижданията си. Ще постигнем това, когато видим, че ние, учените от университетите и тези от БАН, не сме различни. Още когато бях в първи курс, Виноградов ме е учил, че университетът е място, където се прави наука и се преподава наука. Ако ти не правиш наука, нямаш място в университета. Ако постигнем консенсус по това, можем да създадем модерен закон. Една съществена част от него трябва да бъде посветена на научното израстване. Защото това даже не е проблем на моето поколение, то вече е израснало в научно отношение. Но от младите хора, отишли да учат навън, малцина се връщат. Трябва да могат да намерят мечтаната чужбина в България. А за тази цел трябва да им създадем условия за една бърза и прозрачна процедура. Противниците на промяната казват, че ще падне качеството. То може да се регулира по много съвременни начини. Освен това живеем във време, което е информационно пренаситено. Вече го няма това положение, при което един знаещ седи на катедрата и чете лекции на болшинството незнаещи. Сега самото научно израстване върви с други темпове. Би трябвало и в България да дадем възможност на един човек до 45 г. да стане професор, за да може да направи научна школа след това. В нашата страна има уникални учени, но какво става - когато достигнат възраст за пенсия, те започват да изолират учениците си, защото това е единственият начин да не ги пенсионират. Затова мисля, че трябва да създадем вариант след пенсия да се подновяват договорите само на учени, които са подготвили свои хабилитирани наследници. Сега добрите ни учени или отиват в чужбина, или работят по европейски проекти. Ние трябва да ги запазим, защото за нас техният потенциал е много по-ценен от петрола.
- Бяхте предложили повечето учени да минат на срочни договори.
- Това разбуни колегията, но в България имаме лошата практика да пазим асистенти на по 60 г.които бродят от университет на университет без защитена дисертация. Трябва да минем към световната практика - условието за заемане на научна и преподавателска длъжност да бъде наличието на докторска дисертация. Асистентската работа могат да я вършат докторантите. А този човек, който е заел научната и преподавателска длъжност, да продължи своето развитие и в скоро време да стане професор. С колегията ще обсъдим и мястото на доцентската степен, защото в момента тя по нищо не се различава от професорската. В единия случай се искат големи заслуги в дадена област, а в другия - "особено големи", така е записано. Доцентът може да бъде временна длъжност и ако след еди-колко години човекът не се е придвижил към професура, да освободи това място. Най-вероятно колегите няма да се съгласят, но наистина молбата ми към тях е да помислим как да облекчим израстването на младите.
- Какво ще промените в модела на финансиране на висшите училища?
- Идвам от частното образование и знам добре как се изкарват парите там. Това, което трябва да се направи първо, е на базата на оценка на университетите финансирането вече да бъде диференцирано.
- Тази оценка същата Национална агенция по акредитации ли ще я прави, която се прослави с това, че пише отличен поголовно на половината университети?
- Не, оценката трябва да бъде дадена от някакъв публично-частен орган. Естествено, издръжката на студента е едно, но парите, които държавата дава допълнително на университета за развитие, трябва да се изчисляват по някакъв коефициент в зависимост от качеството на висшето училище.
- Тоест, независимо къде учи студентът, сумата за издръжката му ще бъде еднаква, както досега?
- Не, мисля, че и мястото, където учи, ще има значение. Както и различните специалности също имат различни изисквания. Това, което трябва да се направи за университетите и академията, е да имат възможност те самите да изкарват пари. И да ги употребяват за собствените си нужди. Да се премахнат сегашните нормативни ограничения, че дори да влязат много пари в един университет, той не може да ги употреби, примерно, за заплати. В България ще се развие бизнесът и той спокойно може да им поръчва изследвания, които да водят до практически резултати. А естествено, това се заплаща.
Искам да развържем ръцете на ректорските ръководства да имат възможност да изкарват повече пари а държавата да ги финансира според оценката им. Освен това трябва да помислим за изграждане на един гръбнак на българското образование от няколко университета, които са най-добри. Естествено, те ще получават повече.
- Ще ви остане ли време за правене на наука?
- Науката не се прави отделно като някакъв бизнес, тя е част от живота. Но истината е, че човек губи концентрация. Когато ти още от сутринта си въвлечен в административни ангажименти и това продължава вечер до късно, естествено, не можеш да бъдеш отдаден така медитативно на научната работа. Но се надявам поне два дни в седмицата да отделям по няколко часа за нея. Аз се занимавам с текстовете от третото хилядолетие и началото на второто, и искам това удоволствие от живот