Господин Игнатов, мандатът на този образователен министър свърши, без да бъде приет нов просветен закон. Какво трябва да направи следващото правителство?
- Фактът, че законът не бе приет, за мен показва какво е отношението на управляващите към образованието като цяло. У нас то е в изключително слаба позиция - в него работят архаични модели от ХIХ век, част от образованието ни е в ХХ и една немного голяма част пребивава в ХХI век. За съжаление аз не очаквам такъв изборен резултат, при който следващият кабинет да може да прояви политическа воля за промени в просветата. Очевидно отново ще бъдем свидетели на компромиси в тази сфера, а това е много неприятно, защото след август според мен кризата ще покаже своите зъби във всички сфери и образованието ще я усети също доста осезаемо.
- Какво очаквате да се случи?
- Образователните институции, които са на бюджетна издръжка, ще бъдат със свити от държавата дотации до санитарния минимум. При това положение те ще бъдат лишени от средства за развитие и за правене на наука, ще бъдат в състояние едва ли не само да плащат заплати. За това ще отиват над 50% от средствата им, което за мен за една просветна институция е немислимо. В този смисъл Нов български университет като частна организация е защитен, защото ние винаги сме се стремили
парите ни за заплати
да бъдат под 50 на сто
от разходите ни
Но ние се издържаме по друг начин - едно държавно висше училище няма нашите възможности за финансиране. За съжаление не очаквам кризата да бъде оздравителна за броя на висшите училища у нас - едва ли онези, които дават некачествена подготовка, ще отпаднат.
За мен оздравителното действие на кризата обаче може да бъде в сферата на хабилитациите. Вероятно не в резултат на политическа воля, каквато чакаме вече толкова години, а в резултат на финансовата криза най-сетне ще бъде преодоляна тромавата процедура, по която се дават научните степени и звания. Държавата вероятно ще проумее, че харчи излишно много пари за ВАК, че тази комисия е съставена от твърде много хора и бройката им може да бъде намалена. Че не е необходимо да се назначава външно жури за всяка защита, както ставаше досега, а самият университет може да прецени кои учени отговарят на изискванията за хабилитиране. Освен това твърдите щатове, които държавата изисква сега, ще започнат да тежат твърде много на кесиите на университетите. И така лека-полека кризата може да доведе до положителните промени, които никои управляващи досега нямаха куража да доведат.
- А какво трябва да се промени в образователния закон?
- Той трябва да бъде доста по-рамков, не да разписва в детайли и подробности дреболии и несъществени елементи. Нужно е да се увеличи автономията на университетите, да развърже ръцете им. Научните организации да минат на проектно финансиране. Освен това е крайно време да се раздели административното от академичното управление на университета, за което много се говори, но е направено на прекалено малко места. Да се задействат най-сетне университетските настоятелства, а академичните ръководства да имат време и възможност да се концентрират върху обучението и образователните програми, където също съжителстват доста странни модели.
- Какво трябва да се промени в тази област?
- Преди всичко трябва да се премахне ранното профилиране на студентите. Да се намали предметното предлагане, което сега е огромно, главно защото преподавателите трябва да покриват определен брой часове. Да се даде на младите време да мислят, да приемат и осмислят информацията, да се стимулира творческото начало. Което означава, че трябва да сведем до минимум четенето на лекции. Лекторите да слязат от амвона, да минат в диалогичен режим. Да се наблегне на работата в групи, на дискусиите, на създаването на проекти. Освен това освобождаването на време от излишни лекции може да се ползва за чуждоезиково обучение. Аз мечтая нашето образование все някога да достигне холандския тип - тоест младежите да знаят не само базовия английски, а повечето от езиците на Евросъюза. Като малка нация холандците са наясно, че могат да наложат своята култура и да общуват с другите европейски страни само ако владеят техните езици. Крайно време е и ние да го направим.
Но трябва да го направим и по отношение на преподавателите - те също трябва да бъдат пращани на обучения, за да усвоят езика до степен, че да могат да преподават на него. Защото има интерес към България от чуждестранни студенти, които идват по програмата "Еразъм", но понякога се оказва, че
няма кой да им чете лекции на английски
А те идват за един семестър, нямаме време да ги учим на български. Не само в нашия, но и в много други университети идват заявки да организираме курсове по определени дисциплини на английски, нужно е преподавателите ни да са на ниво по езика. При нас например на този език се четат няколко курса, но имаме още около 70 програми, които сме готови да започнем да преподаваме на английски, ако има желаещи да учат по тях.
- Кога според вас се очертава модернизацията на висшето образование във времето?
- Според мен трябва да минат около 10 години, да се извърви още едно поколение, за да се изчистят и последните наслоения от старите академични практики. Защото у нас дълги години университетът бе със статут, подобен на гимназия - влизаш, учиш нещо, излизаш, а цялата система е подложена на натиск и допълнително бюрократизирана. В началото ние например имахме огромни трудности да въведем електронното обучение. Имаше опасения на преподаватели от типа - дали, ако си качат лекциите в мрежата, няма да им ги плагиатстват, как ще се реши въпросът с авторското право. Сега се качват не само лекции, но и линкове към тях, които отправят студента към електронната библиотека. Той може от домашния си компютър да влиза в тях и да учи, да събира информация, да я осмисля. Ние се борихме над 4 години това да се случи. Но аз бих искал да кажа следното, що се отнася до парите за образование - инвестициите в него се връщат най-бързо. Когато в просветата се инвестира и като политическа воля, и като финансиране, в рамките на следващите десетина години ще можем да видим плодовете на това.
Университетите трябва да избягат вече от тясната си специализация. Ние живеем в глобално време и все повече се възвръща един познат от миналото модел - студентът да пътува по света, за да учи. Да може натрупаните кредити да му се признават във всички университети, а той да избира мястото, където да допълва знанията си. Нов български университет например вече е част от един международен учебен център, що се отнася до египтологията. Тя е най-добре развита при нас, но например иранистика се учи в Болоня, университетът Макс Планк дава най-добрата подготовка по Месопотамия. И ако студентът иска да попие най-доброто от всичко, той просто пътува и учи на тези места, като оценките му се признават взаимно от университетите. Това е моделът, който повечето висши училища трябва да търсят. При нас обаче има доста неуредени неща по отношение признаването на кредитите в други университети. Например, ако наш студент иска да слуша лекция в Софийския университет, той е платил при нас, а СУ е получил държавна субсидия. Нашият младеж отива там, но те трябва да го готвят безплатно, затова го приемат с неудоволствие. Тази възможност за движение на студенти между университетите трябва да се регламентира и от закона.

Източник: Стандарт