Големите донори от чужбина променят учебната програма в британските университет.
Дърпат ли конците на учебните програми чуждите донори на британските университети? Да, при това в опасна степен, твърди нов доклад, според който чужди правителства заплашват академичната независимост на висшите училища в Обединеното кралство.

Вузовете във Великобритания получават милиони британски лири от Близкия Изток, Азия и Русия. Срещу това обаче донорите получават право да се месят в делата им. Кембридж и Университетът на Единбург например са взели по 8 млн. лири от саудитския принц Алуалийд бин Талал за създаването на центрове по ислямски науки. Срещу дарението принцът получава право да определи до трима от петимата членове на борда, който управлява центъра.
Даренията от Близкия Изток са най-щедрите, но Конфуцианските институти са далеч по-влиятелни за парите, които наливат във Великобритания. Китай е предоставил около 50 000 лири на няколко британски университета за въпросните институти. "Училищата не получават много пари, но пък са задължени да следват определени стандарти и учебна програма, която включва Тибет като провинция на Китай и илюстрации с хора, живеещи в хубави жилища. Чиста проба пропаганда," казват авторите на доклада.
Подобна намеса не се струва никак скандална на самите университети, които, разбира се, приветстват допълнителните средства и натъртват колко е полезно съответните програми да получат нови възможности и най-добрите експерти в областта си. Някои академици дори стигат по-далеч и твърдят, че опасността има много по-близък адрес.

"Британските университети се финансират от

правителство, което нахлу в Афганистан

и Ирак. Това поставя ли под съмнение влиянието му върху вузовете?", пита проф. Денис Хейс от организацията Академици за академична свобода. Според него кабинетът е много по-ефективен във вмешателството си в учебните програми. А разнообразието от източници на финансиране увеличава независимостта и автономността на академичната общност.
Преподавателят по близкоизточна политика в Университета на Екзитър Тим Ниблок казва, че университетите трябва да внимават с донорите си, но в 40-годишната си преподавателска кариера не помни нито един случай дарител от Залива да е опитвал да влияе върху академичната работа. В подобен дух е и изявлението на Оксфорд по повод доклада.
Изглежда, нещата наистина не са чак толкова сериозни, но това не означава, че академичната свобода е напълно защитена. Според един преподавател сред по-младите му колеги се забелязва

тревожно висока степен на автоцензура,

а и би било наивно да смятаме, че някой плаща, без да поръчва музиката. Той също смята, че дори държавното финансиране оказва някакво влияние, тъй като с публичните средства висшите училища се стремят да вършат полезни за държавата неща, като например да изследват защо младите мюсюлмани се радикализират толкова лесно.
На всичкото отгоре в академичните среди се страхуват, че скоро може да останат и без държавно финансиране. 5 междууниверситетски центъра например сега си поделят 22 млн. паунда - публични средства, които пресъхват през 2011 г. Дотогава нито университетите ще са минали на самоиздръжка, нито пък ще им се иска да тръгнат с купичките да просят из Близкия Изток. В тези условия е много лесно да си представим висшите училища на ръба да прескочат разумната граница на компромисите за пари.

Източник: Сега | автор: "Гардиън"