Лекарите започнаха да се връщат от гурбет, казва ректорът на университета проф. Ваньо Митев

- Проф. Митев, прави впечатление, че и по време на кризата доминират обяви за работа в чужбина, които търсят масово лекари и медицински персонал. Има ли опасност родното здравеопазване да остане без кадри заради изтичането на лекари навън?
- Винаги е имало стремеж, особено на новозавършилите лекари, да си опитат късмета навън. Не мисля, че сме застрашени от дефицит на кадри. Ако държавата подобри условията на работа и, разбира се, заплащането на медиците, мисля, че ще се завърнат доста от лекарите, които са заминали на гурбет. Факт е дори, че вече наблюдаваме тази тенденция. В моята лаборатория има трима много добри специалисти, които избраха да се завърнат у дома след работа в Япония, Западна Европа и САЩ. Но те имат предимството да работят при много добри условия и при добри заплати за родните стандарти.
- Но все пак несъизмерими с това, което биха получавали на Запад?
- Не, но да не забравяме и факта, че у нас животът е доста по-евтин. А и напрежението си казва думата - в САЩ лекарите буквално ги изстискват от работа, няма почивни дни, натоварени са дори в събота и неделя. Ако човек иска да избере по-спокоен живот, той предпочита да се върне и да практикува у нас.
- Оптимист ли сте за възможностите да бъдат намерени пари за по-добри възнаграждения?
- Такива пари могат да се намерят, при това ще дойдат не някъде отвън, а от вътрешно преструктуриране на системата. За съжаление реформите не се извършиха както трябва нито в здравеопазването, нито в образованието. Ще ви дам един прост пример - тук в карето между булевардите "Иван Гешов", "Пенчо Славейков" и "Прага" имаме осем университетски болници. Това са осем изпълнителни директори, осем директорски борда, да не говорим за администрация, секретарки, помощен персонал. Ако всичко това бъде обединено в една болница с един изпълнителен директор, при това подчинен на ректора на университета, а не директно на здравния министър, както е сега, ще се освободят достатъчно средства за подобряване на възнагражденията. Вместо това сме свидетели на една феодална раздробеност на болниците, цялата земя в тази зона е парцелирана и това създава много проблеми. Друго недоразумение - Александровска болница има много добра лаборатория, която обаче обслужва само тази болница. Работи с около 40-50 на сто от капацитета си, защото другите болници също искат да си правят лаборатории, вместо да поемат и техните изследвания. Всичко това струва грешни пари.
- Същата феодална раздробеност наблюдаваме и при медицинските факултети...
- Казвал съм го неведнъж - можем да приемаме 4 или дори 5 пъти повече студенти, вместо да бъдат откривани нови факултети. В България вече има 6 такива, а в резултат обучението там е нискокачествено в сравнение с нашето. Нужно ни е увеличение на държавната поръчка, но с много повече - не както сега с 20 на сто.
- Променя ли се интересът на студентите при избор на специалности. Има ли "мода" в това отношение?
- По традиция най-търсените специалности винаги са били акушерство и гинекология, очни болести, хирургия и кожни болести. Нов, но напълно обясним е интересът към пластичната хирургия, който рязко нарасна, както и към неврологията, което пък е изненада. За мен обаче е доста нелеп начинът, при който в момента се избират кадри за следдипломни квалификации. Това става с конкурс, но десетки лекари, които практикуват в по-малки населени места, нямат финансовата възможност да специализират. Защото това означава да издържат и семейство в едното населено място, и себе си в града, в който карат специализацията. Струва ми се, че едно добро решение би било, ако следващото правителство приеме следното предложение: лекар, който отиде да практикува в отдалечено населено място, там, където няма достатъчно медицински кадри, и изкара една година, да получава финансов бонус и да може да кара следдипломно обучение без конкурс. Така, от една страна, ще се реши проблемът с докторите в отдалечените райони, от друга - и те ще бъдат улеснени да специализират.
- Колегите ви ректори се жалват често от отлив на преподавателски кадри, защото младите бягат от тази дейност. При вас съществува ли такъв проблем?
- Не, всеки иска да преподава при нас, защото сме най-добрият медицински университет. Ето това е парадоксалното обаче - държавата дава субсидия само според броя на приетите студенти, а не според това добър ли си или не. Така при нас заплащането е с около 25% по-ниско, отколкото в някои други висши училища. Затова и в известен смисъл имаме проблем за преподаватели в предклиничните дисциплини - не че няма такива, но не са завършили нашия университет. Принуждаваме се да ги набираме от средите на завършилите биология, например. А разликата е в това - че докато медикът лесно може да навакса знанията на биолога, той никога не може да го догони, ако не е учил медицина. Все пак ние се различаваме доста от другите университети - при нас следването е 6 години, след това още 4 за специалност. Редно е държавата да въведе такива механизми, при които след това изтощително десетгодишно обучение специалистът да получава пари, които са адекватни на професията и отговорностите му. Не само определени светила да го получават, а останалите да спасяват човешки животи срещу мизерно заплащане.
- Намалява ли интересът към медицината след целия този хаос от здравни реформи? Обезсърчени ли са кандидатите?
- Преди имахме по около 12-13 кандидати за едно място. Сега имаме по 5-6. Но това се дължи повече на факта, че намалява броят на завършващите. Демографският срив се чувства осезателно - виждате, че завършващите ученици на практика са равни на броя на свободните места в университетите. Дори са и по-малко, което вече е куриоз. Забелязвам обаче, че намалява и образователното ниво на младите хора, които приемаме. Средното образование изпраща все по-зле подготвени младежи. Естествено, понеже имаме сериозни изпити, които са "сито" за най-добрите, онези, които успяват да влязат, имат качествени знания.

източник: Стандарт