Косьо се вмъква в темата за изборите с умерена доза отегчение и без да изпуска от око рампата до паметника на Съветската армия. Топлият юнски вятър и равномерните падания на приятелите хиксъри* издухват всяка възможност разговорите за политика да предизвикат ентусиазъм. Вероятно затова и повечето от компанията тихомълком се изнизват в изследване на далеч по-вълнуващи територии. Косьо и неговият приятел Ники предпочитат кръговрата на спиците пред похабената цикличност на политиците. При това със своите широко затворени за предизборните кампании очи те не са просто онези двамата от "Баба Яга", а класически образи на избора на новото поколение.

И едните, и другите...

Макар погледът към Европа и външния свят като цяло да се асоциира с младите, статистиката от гласуването за европарламент у нас, което се проведе на 7 юни, не отчита особено голям интерес от тяхна страна. На фона на информациите за близо 39% средна активност за страната изборният пулс на младите хора (като такива социолозите определят възрастовата група 18-30 години) тупти недотам развълнувано - с 32%. Политическата им апатия е осезаема - ще я усетите по гласа им. И по липсата на такъв.

"Принципно гласувам и се интересувам. Обаче тези хора, за които аз съм гласувал, с нищо не са успели. А другите са същите като старите. Едни и същи хора се сменят там." За петте си години живот като гласоподавател Косьо вече е изтощен от опити с различни тактики - пробвал е и с утвърдени партии, и с новоизгряващи звезди. Затова сега няма да се жертва нито за младите, които според него нямат нужния опит и отиват "да се наядат", нито за старите, които "вече са се наяли", защото според него това е целта на всеки, който става политик. И макар че според социолозите и психолозите младото поколение е силно материално настроено и склонно на много неща срещу лични облаги, Косьо няма да се намести в политиката, дори това да е удобен начин да си оправи живота. "Ако всичко в страната е добре, и моят живот ще е добре, нали така? Или цялото е здраво, или нездраво. Аз не мога да се чувствам добре в някакво болно общество", разсъждава на глас той.

Сигурно често срещате хора като Косьо с неговия отказ-разочарование от политиката. И от време на време седите в тролея до такива като Ники, който преди дни е избягал от определението на социолозите за млад човек, навършвайки 31 години, без да е гласувал дори веднъж: "Не че не ми харесват, много ми харесват, но много крадат - повече, отколкото ми харесват", обяснява той. Опитът на Ники да заобиколи всички кампании, които се стараят да внушат колко е важно да се гласува, е в известен смисъл забележително лично постижение. Макар че той е категоричен, че не го прави, за да се докара нещо по-специален, и ако види някой, който си заслужава, с готовност ще му услужи с гласа си. Най-вероятно обаче ще му е трудно да го срещне, поне не по обичайните канали, защото нито чете, нито слуша за политика. "Като знаеш манталитета на хората, няма нужда да четеш. Хората са едни и същи и правят едни и същи неща", убеден е той.

Графити поколението се скрива зад стените, които предупреждават: "Ако изборите променяха нещата, щяха да ги забранят." Новите неизбиратели настойчиво отказват да се идентифицират с еднаквите стари и нови, поднасяйки на публиката своите еднотипни оправдани: Всички са едни и същи и с един глас нищо няма да се промени. Често обаче това се оказват удобни извинения за мързела и сутрешния махмурлук. Защото, макар че няма да ги видите да се редят на опашки пред урните, в които се решава бъдещето, обществото на изборно апатичните съвсем не е против гласуването по принцип.

Нетипични листи

В тяхната пирамида с приоритети има по-важни победители. Техните кандидати не се състезават на пистата на европарламента или Народното събрание, а под прожекторите на "Мюзик айдъл", "ВИП брадър" и надпреварата за Новите седем чудеса. Вотът им най-често е купен (но не в онзи смисъл) със средна цена 1.20 лв. с ДДС. "За такива неща всеки гласува. Особено сега за Белоградчишките скали", твърди 19-годишната Цветелина от Видин. Тя самата вече не само е гласувала, но и е била застъпник на избраната от нея партия. Хората около нея обаче посещават избирателните секции само наум, макар иначе да имат фаворити, които разпалено защитават на маса. Набелязват ги според щедростта на обещанията. "Пари най-вече - това вълнува всеки млад човек. И работни места за всеки", обобщава Цветелина. Ако можеха, щяха да гласуват за училищен директор например: "100% щяха да го направят, понеже ги засяга." Въпреки това политическите избори в техните представи остават абстракция, която другите случват и която се разиграва само на телевизионния екран, при това без да им дава вариант за участие с един клик.

И все пак, ако има сила, която да ги мотивира, това най-често са симпатиите. Младото поколение е склонно да гласува доверие на дадена политическа сила, ако тя му предложи харизматична публична или в най-добрия случай приятелска физиономия. Затова и 21-годишният Владимир например силно се колебае в избора си между две политически партии. Едната го привлича с икономическата си платформа, а в другата, която иначе не му е съвсем по вкуса, е съученикът му, "който е страшен пич" и когото би подкрепил на същия принцип и ако се бореше за голямата награда в "Биг брадър". И макар дилемата му да изглежда не съвсем рационална, Владимир попада в групата на онези, които са категорични:

Моят глас е важен

Въпреки че общата картина създава усещане за епидемия от политическа апатия, сред младото поколение ясно се откроява една немалка група, която вярва, че всеки глас има значение и че с вота си прави уверена крачка към промяната. "Аз давам гласа си, защото съм гражданин на България. Длъжен съм. Утре ще ида в чужбина, ще кажа "Аз съм българин", обаче нито гласувам за държавата си, нито нищо", разпалено обяснява 19-годишният Орлин, който заедно със семейството си е живял дълго време в Аржентина. "Ако не гласуваш, после нямаш претенции", допълва го и брат му Чавдар, който е на 24. И докато по-големият в семейството има ясна теза за кого и защо да гласува, по-малкият има своя довод против: "Ако никой не гласува, гласуват само турците и какво става."Антивотът на Орлин не е индивидуална проява, а тенденция, която мотивира все повече млади хора.

Тук обаче идва въпросът "Кой все пак да получи моя глас".

Защото си ми симпатичен

Онези, които са сигурни, че трябва да идат до избирателните секции, най-често нямат идея за кого да гласуват. Те разполагат само със свой черен списък от тъмни герои, които трябва да бъдат преборени. Избират по метода на изключването и по интуиция. "Да гласуваш в наши дни се свежда до това да избереш "Кока-Кола" или "Пепси" в супермаркета. Имат много подобен вкус, но просто марката има различно послание. Ако можеш да си отговориш в какво се състои изборът ти на тази стока - може би и за гласуването е абсолютно същото. Защото сигурно има и подсъзнателни неща, които ти внушават - нали затова е капманията по принцип", казва Владимир.

Той и другите около него не са убедени, че взимат някакви особено разумни решения, те просто взимат "по-разумни решения". Избират на око, солят на вкус, без да четат рецепти и инструкции. Но са убедени, че трябва да участват в процеса на подготовката. "Все едно да те питат как да боядисаме тази сграда отпред. Не те интересува по принцип дали ще е червена или синя, но все пак ще гласуваш, ще дадеш своя глас, защото ще си кажеш: "Ми де да знам, ще е готино да е червена", казва Орлин.

Той и другите като него са убедени, че гледката от прозореца има значение. И което е по-важното - няма да си позволят да останат само част от пейзажа.

източник: http://www.capital.bg/