Заради бума на отличници чуждите университети вдигнаха летвата за прием.
Смениха маркетинга с "лов на глави"
В Англия скачат лихвите по студентския кредит
Франция дава стипендии според дохода, приема документи онлайн

Бумът на отличници от България принуди чуждите университети да поставят нови критерии при кандидатстване. Мераклиите да следват в Оксфорд или Кеймбридж, които имат стаж по специалността, ще имат предимство при пресяването. Оценките от дипломата пак ще са с най-голямата тежест. Но "чиракуването" преди университета ще е плюс към тапията. Затова се нароиха гимназисти, които искат да учат занаят в адвокатски кантори например, и то без заплащане. Накрая искат само фирмата да изпрати препоръка до висшето училище в чужбина, където ще кандидатства право.
Bсе още малцина се възползват от тази възможност и наблягат на чуждия език и на предметите, необходими за приемането им. Те обаче ще излязат далеч по-начело в класацията, ако си осигурят препоръчително писмо от фирма, която да потвърди, че младежът проявява интерес към професията, запознат е с основните й дейности и е стажувал при тях. Това изискване важи с особена сила за специалности като медии и комуникации, архитектура, право, инженерни науки.
Почти никой университет не го посочва като изрично условие, но негласно всички се съобразяват с него, разказа Бистра Илиева от консултантска къща "Дарби". Естествено, идеален вариант е фирмата да поеме ангажимент и към плащането на студентската такса на младежа, но това у нас все още се среща рядко. Плюс за кандидат-студента обаче е, ако фирмата поеме ангажимента той да кара при нея и свои следващи стажове.
Според Илиева бумът на високи оценки, с които напоследък изобилстват дипломите на кандидатите, кара университетите да търсят допълнителни начини за отсяване на мераклиите. Освен стаж и препоръки от дадената фирма те обръщат специално внимание на мотивационното писмо. Тук българите правят една основна грешка - те се опитват да представят себе си в най-добра светлина, без да си дават сметка за техническите изисквания. А британските и американските университети искат писмото да е съставено от точно определен брой знаци. Ако е по-дълго или по-кратко, системата го отхвърля и това не работи във ваша полза. Освен това писмото трябва да звучи като писано на английски, а не преведено от български език. Да не е сковано, да е подкрепено с примери, дори с идеи, които кандидатът има за бъдещата си кариера. Не се котират формулировките като "от малък се интересувам от", но за сметка на това много добре работят за вас текстове, в които описвате как си представяте себе си след десет години например в съответната професия.

Източник: Стандарт