Икономическата ситуация върна студентските практики на изходна позиция - с по-малко възможности и почти без заплащане

В последните дни и седмици образованието се нареди сред секторите, които ще бъдат сериозно засегнати от разрастващата се икономическа криза. В края на годината учебните заведения - училища и университети, ще изпитат сериозни финансови затруднения. Бизнесът също е притиснат и почти всеки ден броят на съкратените расте. Една добра практика, която си проби път в последните години, успява донякъде да устои на ударите на икономическата криза - летните стажове за студенти. Практиките през лятото, както и стипендиите, за които писахме в предишен брой на приложение "Просвета", се възприемат като постижение в областта на управлението на човешките ресурси, от което сериозните работодатели очевидно няма да се откажат лесно. Кризата обаче свива сериозно предлаганите възможности, както и заплащането на младежите.

"Големите компании ще имат стажове, но броят на стажантите ще е по-малък. Дори фирми, които са намалили заплатите на персонала с 20-30%, също ще вземат стажанти за конкретни позиции, но заплащането ще е по-ниско", смята Гергана Раковска, председател на Фондация на бизнеса за образованието. Неправителствената организация е основен партньор в проекта за изграждане на 36 кариерни центрове в университетите и обучение на кариерни консултанти. В момента фондацията работи по проект в Македония и там стажовете не са платени. Осигурени са само храна и транспорт, но младежите не претендират за заплащане, посочва Раковска и припомня, че допреди 2-3 години и в България студентите трупаха опит в компаниите, но без да получават възнаграждение. За съжаление се връщаме на изходни позиции от близкото минало, защото икономиката го изисква, обобщава впечатленията си председателят на организацията.

Оферти има и в момента. Промяната е, че се увеличава относителният дял на неплатените стажове и намалява броят на платените стажове, разказва директорът на Междууниверситетския център за развитие на кариерата доц. Йордан Близнаков. Според него възнаграждението на стажантите зависи от икономическото състояние на фирмата, но като цяло заплащането не е високо - от 240 до 360 лв. В конкурентните сектори на икономиката обаче неплатените стажове са вече минало, твърдят експертите по човешки ресурси.

Според Лидия Николова от кариерния център към Техническия университет във Варна определено има спад в търсенето на стажанти. "Преди

активната страна бяха работодателите

Сега студентите откликват на всяка инициатива, която ще ги доближи до работодатели, не са капризни и не поставят условия", са впечатленията на Николова. Според нея дипломираните студенти обикновено искат да работят по специалността си, но вече са съгласни да започнат и като стажанти. Във Варна най-активни в търсенето на стажанти са концесионерът на летищата във Варна и Бургас, банки, ТЕЦ "Марица Изток", компании от химическата индустрия. Осезаем спад за стажантски програми има при ИТ-сектора, ограничени са местата и за компаниите в областта на комуникациите, е равносметката на експертката от центъра в ТУ-Варна.

Кризата има и добри страни, твърди Николова. За първи път Комисията за регулиране на съобщенията е открила стажантски позиции за няколко български града и студенти от ТУ- Варна вече са одобрени за лятна практика. Според Гергана Раковска от ФБО най-засегнато по отношение на стажовете ще бъде производството, защото там съкращенията са най-големи. Инженерните компании и фирмите в областта на маркетинга и логистиката също ще претърпят промени. По-големите ИТ-компании също ще бъдат засегнати и ще намалят броя на стажантските места.

Експертите в областта на човешките ресурси очакват да се развие и друга тенденция - компаниите да се освобождават от персонал, а същевременно да наемат стажанти, които впоследствие да назначават, но на по-ниски заплати. Стажантските програми предоставят добро решение за компаниите в момент на криза -

да се застраховат с добри стажанти

като потенциални служители, а в същото време да заемат изчаквателна позиция с оглед на нови назначения в зависимост от финансовите резултати след съответния 4 или 6-месечен стажантски период, смята Ивайло Акшаров, координатор в кариерния център на Американския университет в България. Според него кризата е повлияла благоприятно в този случай - за сметка на видимото намаляване на предлагането на нови позиции в много водещи компании се увеличи като "компенсационно решение" търсенето на стажанти. Студентите в АУБ, които се включват в стажантски програми, обикновено са в III и IV курс, но като изключения сме имали и успешни стажанти второкурсници, отбелязва Акшаров. Според данните на кариерния център най- голямата част от студентите на АУБ, кандидатстващи и участващи в стажантски програми, са третокурсниците - около 50%.

Експертите от кариерните центрове и неправителствения сектор са единодушни, че стажовете са изключително полезни. Големите и сериозни работодатели ги използват като основен метод за подбор на персонал. "Овергаз" например организира за трета поредна година Професионална лятна академия. Тя е предназначена за пълнолетни ученици от горния курс и за студенти в бакалавърска и магистърска степен. 21 стажанти от "Професионална лятна академия на Овергаз - 2008" останаха на работа в компанията след приключване на стажа, а 23 получиха предложение за нов стаж през т.г. Според Ивайло Акшаров чрез стажовете студентите имат възможността не само да приложат академичната теория в реални ситуации, но и да добият и развият конкретни умения и способности в професионален контекст, който не може да бъде възпроизведен в условията на академичната класна стая.

Полезно място за усвояване на полезни професионални умения е държавната администрация. Програмата "Българската мечта", която Министерството на държавната администрация реализира от няколко години, намалява леко позициите, но пък увеличава срока на стажа. За периода 2006-2008 г. реално проведените стажове са 275, а кандидатите за тях - 1420, отчита Иван Иванов, директор на дирекция "Управление на човешките ресурси в държавната администрация" в МДААР. 70 младежи ще трупат опит в продължение на 2 месеца в държавните институции. М.г. одобрените са били 76. Тогава обаче стажовете са били с продължителност 1 месец, а възнаграждението - 300 лв. Сега стажът е с продължителност 2 месеца, а определеното възнаграждение е общо 600 лв. Интересът към програмата е показателен - дни преди крайния срок за кандидатстване - 31 май, са подадени над 620 автобиографии. Според Иванов най-голям интерес има към позиции в министерствата на финансите, на външните работи, на образованието, на държавната администрация, към кабинета на вицепремиера Плугчиева и като цяло в институциите, които се занимават с управлението на еврофондовете.

Каква е равносметката?

Броят на стажовете отбелязва лек спад, но все пак сериозните фирми, които в последните години следват добрите практики по отношение на човешките ресурси, дори и във време на криза мислят за инвестиции в хората и в развитието на човешкия капитал. Това е логично - времето на криза все някога ще отмине, а тогава бизнесът трябва да е готов за още по-изострената конкуренция. Затова и експертите на Световната банка съветват времето на криза да се използва за квалификация и преквалификация на кадрите. Въпросът е дали и кога държавата ще се включи в това начинание.

Източник: Сега