Разпукано по шевовете. Така изглежда в момента висшето образование. От години то върви само надолу, а претенциите и очакванията към него - нагоре.
"Фактът, че не съм от академичните среди, може да означава, че имам достатъчно смелост да направя реформата там", каза новата министърка Йорданка Фандъкова. И така даде първата си заявка, че няма да пипа с кадифени ръкавици (като предшествениците) в академичната общност. Нищо че няма научна титла. А и не й провървя със заместник с ресор университетите - избраният доц. Румен Пранчов за съжаление се разболя. Днес ще бъде оповестен новият - ректорът на Нов български университет доц. Сергей Игнатов.
Битката обаче ще е сериозна и в нея смелостта не е достатъчна. Защото университетите имат практиката да искат промени, да се съгласяват с тях, докато са на хартия, но да не позволяват да се случват. Не от злонамереност, а защото прекалено дълго бяха оставени да се оправят сами. Вместо нагоре обаче те вървят надолу, а ефектът от тях ще е с обратен знак повече от 10 години.
Проблемите във вузовете не са много, но са основни за съществуването им:
- държавата няма яснота какви висшисти и за какви специалности иска
- съществуват 52 университета, но в голяма част качеството на преподаване е съмнително
- получаването на диплома е много по-ценно, отколкото самото обучение
- непрекъснато пада нивото на грамотност на самите студенти
- висшите училища отдавна престанаха да избират най-добрите. Новата им цел е изобщо да обучават някого и обявяват целогодишни приеми и кампании за още незавършили ученици
- системата на финансиране на университетите е погрешна - плаща се на калпак
За висшето образование е нужна нова стратегия. Дългосрочна и приета с политически консенсус, защото тя трябва да определи броя на вузовете. Да се направи реално работеща Национална агенция за оценяване и акредитация, която да казва кое е университет и кое - вузовски хибрид. Най-вече е необходимо да се вземе фундаментално решение от какъв тип обучение има нужда държавата - масово, практическо, елитарно, тясно специализирано. Или всички видове, но при определени съотношения. След което да се намерят онези мерки, които да накарат младежите да учат у нас. А после - пазарът е голям.
източник: Труд
