Ще признават навсякъде само с титла "национален".
Сбогом на доцентите. Всеки университет - с професори собствено производство. От седмица това революционно предложение буни духовете в научната общност. След като вече година и половина експерти от БАН, МОН и университетите готвят нов закон за научните степени и звания поредната революционна идея на просветното ведомство изправи едни срещу други десетки преподаватели.

Предложението доцентската степен да отпадне е лансирано от МОН пред избрана група от университетски ректори и учени от БАН. Идеята предвижда вместо това да има само асистенти и професори, които ще бъдат два типа - едните само в рамките на съответния университет, а другите да бъдат окичени с титлата "национални".
Според лидера на сдружението на младите учени Христо Лафчиев това означава, "че университетите ще започнат свръхпроизводство на професори, които обаче ще бъдат безгласни букви навсякъде другаде освен в собствения си вуз. Ще се провали и акредитациите на висшите училища, защото там изискването е да имаш определено количество професори". "След като университетите сами си ги произвеждат, кой може да каже дали са качествени?", заяви Лафчиев.
Другата дупка в проекта според него е във факта, че всички, които не са професори, ще бъдат назначавани на временни договори. "Това означава, че професорът държи и ножа, и хляба, а асистентите са дискриминирани и в непрестанна несигурност", протестира Лафчиев. Учените от БАН вчера също разпространиха декларация против лансираната идея. Те се възмущават, че тя не е предложена на широко обществено обсъждане и авторите се опитват да я приемат тихомълком по бързата процедура. "Настояваме за прозрачност", заяви акад. Петър Кендеров, който е един от авторите на законопроекта за степените и званията, подготвен от БАН. В него обаче липсват подобни революционни тези. В действителност закостенялата система за получаване на степен, която до голяма степен е запазена още от времето на соца, трябва да бъде променена и според доста ректори. В момента нашите звания и степени не съвпадат в никаква степен с тези на европейските университети. Никъде по света няма "старши научен сътрудник", реагира ректорът на Нов български университет Сергей Игнатов. Той е един от първите поддръжници на идеята вузът сам да произвежда професорите си, вместо да минава през тромавата система на акредитация, която съществува сега. "ВАК е структура на Министерския съвет, значи аз съм доктор на Министерския съвет", шегува се той. Учените на НБУ отдавна са обявили бойкот на външните оценители и се явяват на професорски защити само в собственото си висше учебно заведение. Поради това обаче се появява парадоксът, че техните титли може да са признати в Европа, но не и в България. Един професор на НБУ не е такъв в СУ "Св. Климент Охридски". Много от учените обаче се отказват да минат през национална хабилитация заради мудната система на оценяване. След като напишат един труд, минават около две години, докато работата им получи оценка и им бъде присъдена съответната титла. Вместо да посветят това време на научна работа, те са призвани да "тъпчат на място" и да зациклят в множество защити - веднъж пред вътрешна комисия на университета, втори път - пред ВАК, която е оторизирана да им даде титлата. "Навсякъде по света младите учени стават професори на по 35 години. У нас обаче очевидно младостта е разтегливо понятие, щом милозливата ни система допуска да има и асистенти на по 60 години. Това не е нормално за никой европейски университет. Именно заради мързеливите научни работници аз предложих асистентите да бъдат на временен договор, което явно е разплакало така наречените "млади" учени с по две деца и нито една книга", каза Игнатов.
За промени в системата на оценяване обаче гласува не само частният Нов български. Ректорът на Техническия университет проф. Камен Веселинов също открай време настоява за промяна, която да позволи неговото висше училище само да си издига професорите. Той обаче настоява да има строги критерии кой университет има право да раздава титли, защото в противен случай "и университетът в Долно Уйно ще бълва научни степени". Сергей Игнатов обаче му опонира, че "в момента няма учен, който да драпа да стане професор за 500 лева заплата, ако може да изкарва няколко пъти повече в частния сектор".
Дали проектът ще бъде приет, би трябвало да стане ясно до двадесетина дни. Твърде възможно е той да отпадне или поне да бъде редактиран заради силната съпротива от страна на учените в БАН и на част от съвета на ректорите. Един от проблемите в него е, че не дава отговор какво ще стане със сега съществуващите доценти - автоматично ли ще получат професорска титла? Ако това стане, университети като Софийския ще се препълнят с професори дори само от механичното приравняване на наличния доцентски състав към по-високото ниво. Един от тях ще бъде и сегашният министър Даниел Вълчев, който в момента е само доцент.

Източник: Стандарт