Изненадата от последните кандидатстудентски кампании в Софийския университет е безспорно една - специалността скандинавистика е най-трудната за прием. Местата са запълнени безапелационно още на първото класиране, а баловете изпреварват значително тези за традиционно хитовата специалност право. Ожесточена е битката и за малкото места в други екзотични програми като японистика и кореистика.

Каква е тайната, която от години поддържа традиционно висок интереса към тези специалности? Очевидно оскъдните места правят конкуренцията жестока, но след това идва възможността успешно завършилите да се превърнат в отлични и много търсени експерти в редки области, а не да излязат на пазара на труда едновременно със стотици други юристи например. Неслучайно нашите специалности са не просто филологии, а са т.нар. "- истики", тоест студентите ни изучават историята, икономиката, културата, социалната сфера на съответните държави и се превръщат в добри специалисти в тези области, обяснява директорът на Центъра по източни езици и култури към СУ проф. Александър Федотов. Според него още докато следват, част от студентите заминават за съответните държави, след което се връщат да довършат обучението си.

Възможностите за стипендии, специализации и магистратури

в държави като Китай, Япония и Корея са наистина доста богати, включително и по линия на държавни споразумения между България и съответната страна. На практика при липса на конкуренция от другите вузове студентите на СУ без проблем могат да кандидатстват за частични или пълни стипендии за обучение и това е другият "плюс" на тези специалности.

Други пък съвсем съзнателно планират професионалната си кариера според търсенията на пазара. "Студентите ни по кореистика без проблем започват работа в корейските фирми в България", обяснява проф. Федотов. Интересът към китаистиката пък дори не се нуждае от обяснение. Достатъчно е да се погледне към народи с традиционна неприязън към чуждите езици, като американци и англичани, които също започнаха да залягат над китайските йероглифи. Неслучайно изучаването на китайски започна да намира място и в гимназиалното образование.

Не на последно място дипломата с екзотична филология може да отвори вратите и към дипломатическа кариера или друга държавна служба. Преподаватели от Факултета по класически и нови филологии, където са т.нар. екзотични филологии, прибавят към този списък и възможностите завършилите да станат преводачи - тази професия преживя пълна реабилитация покрай кампаниите за прием в европейските институции, където сякаш винаги има място за поне още един филолог. Срещу солидна заплата и социални придобивки.

В тези филологии е рядкост студентите да се задържат тук,

но ако изберат реализация в България, имат няколко възможни пътя. 19-годишната Яна, студентка по английска филология, например смята, че във всяка област има реализация. Уточнява, че би се радвала да превежда художествена литература. Класическата алтернатива, разбира се, е учителската професия. Доскоро тя беше и почти единствената. Не са малко и тези, които избират академична кариера, но по думите на декана на Факултета по класически и нови филологии доц. Петя Янева интересът им към нея спада твърде рано.

Проф. Вера Ганчева, преподавател по история на скандинавските литератури и културна история на Скандинавския север, нарича тези специалности "бижуто на нашето образование". Според нея всеки уважаващ себе си университет трябва да предлага обучение по такива филологии. Тези редки програми привличат много кандидати и по съвсем романтични причини - заради чара на екзотичното и непознатото. Работят с много малки групи, което позволява по-детайлно преподаване на материала и скъсява дистанцията студент - преподавател.

"Филологията е добър вариант, тъй като дава доста добра основа за различни неща, занимава се с доста литература и история" - аргументира Яна избора си на специалност. Това потвърждава и доц. Петя Янева : "Човекът, завършил филология, има много широк поглед върху езика и много голяма обща култура". Според проф. Ганчева филологът е дялан камък - намира място при всякакви ситуации, подходящ е за най-разнообразни неща. Филологията е адаптивна специалност, нещо повече - езиковото обучение култивира у студентите умението да създават, четат и осмислят текстове, а това умение се оказва все по-търсено от работодателите.

"Хората, които искат да учат филология, трябва да бъдат дисциплинирани, комуникативни - това е изключително важно, да бъдат с пъргав и аналитичен ум и да имат важното умение да превключват мигновено от един език на друг", казва доц. Янева. Според Яна пък най-важните качества са постоянство и търпение. Самата тя обаче също споделя, че не е очаквала обучението да е толкова тежко.

Преподавателите във факултета са

най-често недоволни от езиковата култура на новоприетите студенти.

"Има хора, които изобщо не стават за филолози!" - възкликва доц. Янева. Тя споделя, че след премахването на изпита по български език и литература при тях масово пристигат студенти, които не знаят граматиката. В тези специалности се кандидатства само с изпит по западен или руски език.

Проф. Ганчева също е разочарована, че студентите й четат твърде малко. Това налага въвеждането в програмата на дисциплини, които да запълнят тези пропуски.

За хора с интерес към хуманитарните науки филологията определено е добър избор, защото дава достатъчно качествена подготовка и солидна основа за бъдещо развитие. Като всяка сериозна наука, естествено, не може да се нарече лесна, но със сигурност е вълнуваща. Когато слушаме доц. Янева да говори за изучаваната от студентите материя, неволно възкликваме: "Колко поетично говорите за камара от учебници!" "За някои са камара с учебници - казва тя. - За мен е възможност да се потопя в една изцяло нова култура".

Източник: Сега