Закриването на вузове и оптимизирането на мрежата от висши училища не стои на дневен ред, каза преди ден новият просветен зам.-министър доц. Румен Пранчов. Това, разбира се, е успокоително за университетите, за работещите в тях и за студентите. Но в системата на висшето образование в България застопоряването на 51 вуза в сегашния им вид неминуемо блокира разумното преодоляване на някои от най-болезнените проблеми. Особено на този за качеството на обучението, на знанията и на дипломите.
Говоренето за качество напоследък е всекидневие, но като че ли колкото повече приказваме, толкова по-малко правим реално. Преди три години НСИ отчиташе, че в нашите вузове преподаватеите са около 17 000. Сега броят им е спаднал още повече и е някъде около 14 000. Тенденцията за намаляване на преподавателите в последните години се очертава като трайна. От една страна, откъм горната възрастова граница постепенно голям брой преподатели излизат от системата, в същото време попълнението отдолу е малобройно и не успява да навакса празнината на върха. А поне половината и от действащите в момента преподаватели са пред пенсия. Това означава, че в много близко време при константен брой висши училища ще настане "глад" за преподаватели.
От друга страна, основните "клиенти", заради които съществуват вузовете - студентите, се увеличават всяка година. Според НСИ ако през учебната 2004/2008 г. студентите са били 238 000, през 2008/2009 г. те са вече 274 000. Това означава, че за 4 години студентите във висшите училища са се увеличили с 36 000. За това движение нагоре способства и политиката на МОН да увеличава всяка година приема във вуз - до такава степен, че броят на обявените места вече почти се изравнява с този на потенциалните кандидати. На практика места за прием във висшите училища има за над 80 на сто от завършващите средно образование. Дори в Закона за висшето образование през 2007 г. бе записано, че в течение на 4 години приемът ще расте с 25 на сто - т.е. включително и през 2010 г. А не всички деца кандидатстват, пък и около 3-4 хиляди заминават да учат в чужбина всяка година. Проблемът е, че това се случва при фактическо намаляване на випуските заради демографските процеси с отрицателен знак у нас. С намаляващи преподаватели, множащи се студенти и топящи се потенциални кандидати системата започва да страда от съществени аномалии от гледна точка на качеството.
От 2008/2009 г. със Закона за висшето образование на всеки преподавател бе разрешено да фигурира в щата на не повече от два вуза, но това първо се отнася само за целите на акредитацията и второ, очевидно не се спазва. Има достатъчно лек начин да се ограничи преподавателското номадство, легитимиращо немалък брой факултети, че и цели вузове, "празни" откъм постоянни преподаватели. Достатъчно е в закона да се запише, че един преподавател може да преподава на не повече от две места. По простата причина, че на третото място за качество вече трудно можем да говорим. Тъкмо това обаче не се случва вече много години, никоя власт не иска да си създава проблеми с професорите и доцентите. Очевидно няма да се случи и при новия екип на Министерството на образованието, младежта и науката.
Но понеже всяка система се състои от елементи, които са взаимосвързани и зависещи един от друг, това положение на нещата пречи да се решат адекватно проблемите на висшето образование по принцип. Бившият министър Даниел Вълчев години наред твърдеше, че широкото отваряне на вратите на висшето образование за всички желаещи ще накара висшите училища да се състезават за студенти и да се конкурират "на пазарен принцип", като ги привличат с все по-качествено обучение и атрактивни учебни програми. Да, ама не. "Конкуренцията" изби в предлагане на все по-лесен прием, с все по-ниски критерии и дори с някои екзотични варианти - например прием на деца, които не са завършили средното си образование (вариант, впрочем, недопустим по закон). Да не говорим за "атрактивните" програми. Току-що един частен университет например обяви магистърска програма "Артистични психо-социални практики", каквото и да означава това.
Зам.-министър Румен Пранчов изрази също намерението на министертвото да промени начина на финансиране на вузовете. Към досегашните субсидии щели да се прибавят програми, в които университетите да кандидатстват с проекти за нови обучения и нови специалности. Първо, неизвестно откъде ще се вземат парите за такива програми при сегашната бюджетна стагнация. Освен това, дали всичките 51 вуза трябва да получават издръжка по еднакъв начин - по брой студенти и норматив за издръжка на всеки студент? И дали това трябва да е начинът за финансиране на вузовете изобщо? Защото с този вид ваучерна система към първия проблем "преподаватели-студенти" се прибавя вторият - за да могат да запазят статуквото и да има с какво да се изхранват, висшите училища държат здраво всеки студент, когото са приели. Той им носи пари. Така целият поток, минал бепрепятствено през широко отворения вход на висшето образование, излиза топтан през изхода му
С диплома в джоба, разбира се. А колко пишман студенти не могат да защитят със знания тази диплома, няма никакво значение за вузовете. Има значение обаче за обществото, което поема тези "специалисти" на пазара на труда и нерядко получава на възлови постове далеч не възлови умове.
И още нещо. Според Румен Пранчов предстои пак работа по прословутия Закон за научните степени и научните звания, за който до момента има 41 неприети проекти. Основният спор е дали вузовете сами да дават степени и звания, всеки - по свои си критерии, или да се запази някакъв вид национална система за присъждане на титлите. Гарантирам, че и следващият проектозакон или ще се провали, или ще бъде наложен силово на академичната общност. Отпорът срещу децентрализацията идва от ужасяващата перспектива 51 вуза да произвеждат свои професори и доктори, по свой образ и подобие. Докато станем първи в Европа по брой на титуловани. Е, всъщност, права за това може да имат да речем само тези вузове, които имат в акредитацията оценка "много добър". Това почти нищо не променя, понеже нашата НАОА е достатъчно добричка - дала е тази най-висока оценка на 32 висши училища! Опази, Боже! Ако само 5-6 наистина водещи университети имат права да присъждат степени и звания, няма да има никакъв проблем и със самия закон.
Та ето до какви неща води в крайна сметка една брънка от системата - онова нежелание на министерството да сложи ред в мрежата от висши училища у нас. Вечната практика да се решават проблеми на парче и после да се събира в едно цяло несъвместимото. Нежеланието на държавата да има стратегия и политика във висшето образование.
Нещо повече - липсата на воля да се оптимизира системата на висшето образование на практика стимулира апетити за откриване на нови и нови висши учлища. Справка в сайта на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) показва, че за последните 4 години в нея са подадени проекти за откриване на 14 нови частни вуза
Като погледне човек географията им (я Кюстендил, я Видин, я Перник), дори не се чуди откъде ще са преподавателите в тези нови звена. Ясно е - от съществуващите сега университети, или пък пенсионери. На повечето проекти е отказана положителна оценка, но има 4, които НАОА е одобрила и за един (Колеж по туризъм и регионален мениджмънт в Сапарева баня) процедурата е още в ход. А одобрените за откриване са: Висше агробизнес училище в Добрич, Специализирано висше училище за дистанционно обучение в Бухово (!), Висше богословско училище в София (евангелистко), Европейски политехнически университет в Перник. Това е втори проект на Перник, на предишния - за Европейски университет там, е даден отказ. Досега МОН не пусна ни един проект за ново висше училище към парламента, който трябва да го одобри. Но знае ли човек няма ли някое местно лоби да надделее в някой момент? И пак да се пръкне през Народното събрание някой колеж като онзи в Банско, който депутатите одобриха, а след това той май